Ебати, колко време ми отне да си регистрирам профил в тая кочина! Поводът е, че пак се натоварих от говната в родината. Нали виждате обаче заглавието? Нека Маргините да го духат и да умрат прави възможно най-гадно, през това време аз пак ще слушам Ози. Не Ози, извинете. ОЗИ! Човекът, чиято безплътна ръка се протегна в сърцето ми преди почти петнайсет години и отне душата ми, като я запокити в диаболичната бездна на рокендрола. Съвсем отделна и дишаща вселена е музиката, която той и останалите от Black Sabbath създадоха през 70-те. Отделно, през 80-те и 90-те, той изпя такива еуфории, които винаги ще отекват из съзнанието ми и на тези, които са го попили като хипнотичен сън. Не е само любов (разбира се, че я има и нея), това е повече, това е ритъмът на сърцето и живота, това е мироглед, това е другият свят, този, който виждаш през призмата на изграденото с години слушане на музика мнение. Това е Ози. Честит му рожден ден! Да е жив и здрав. И да живее!
вторник, 4 декември 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)