Скоба

Мислех, че това мое пространство си е отделено само за музика. Не че сега няма да пиша И за музика. Само че в момента доминират болката и объркването. Мои си, лични си, вътрешни. Но изписани ги виждам и сякаш разхвърлям, разреждам. Понякога болката в сърцето, причинена от вихрени емоции, може да е съвсем физическа. Честно. И тогава хубавата, истинската музика някак заглажда по-острите ръбове. Поне тази, която е частица, неделима и пулсираща с теб и живота ти. Моят си свят. Познатото, моето, съкровеното. И когато си познал истината и магията на музиката, когато тя за теб е водещата житейска сила. Тогава лекува... или поне подлага меко и уютно рамо...