Дадохме си най-хубавото. Три години минаха за едно щракване на пръсти, но и с тях отлетя цял един живот. И е хубаво, като се обърнем назад и не намерим нищо лошо, нищо грозно. А напред... кой знае. Живот. Един. Мой. И твой. Нали знаем, че зад себе си имаме нещо красиво. В миналото, но помогнало и на двама ни да бъдем по-силни и по-добри. Обичам те, ти мен също. Това беше важното, това има значение. Това беше и последното нещо в този блог. Довиждане на петимата (приблизително) души, които четяха чат-пат какво ми е на сърцето. Captain Dog logs out.
