Малко се чудя защо създадох тази страница, когато почти не пиша в нея. Но и като се имат предвид тоталната ми дезорганизация и почти перманентният ми мързел, става по-ясно. А и защо да пиша, когато няма голям смисъл. За мен, разбира се. Че нали и затова го водя този блог - виртуален дневник, майка му... Така е, като не съм имал лексикон като малък... А защо пиша сега? Защото слушам King Crimson. И никак не ми е понятно как да изразя вербално всички емоции, които напливат в мен, породени от музиката на британците. 
Че лесно ли е да си разкъсаш гърдите и да се опиташ топката от чувства да я подредиш в думи? Важното е, че докато слушам безумния ритъм на Джайлс, разкрасен от флейтата на Йън МакДоналд и силните лирики на Питър Синфийлд, изпяти от хипнотичния глас на Грег Лейк и обединени от композиторския гений на Фрип, цялото пространство около и в мен самия се превръща в тронната зала на личното ми доволоство, наметнато с пурпурен плащ и вперило взор в лудостта.
Че лесно ли е да си разкъсаш гърдите и да се опиташ топката от чувства да я подредиш в думи? Важното е, че докато слушам безумния ритъм на Джайлс, разкрасен от флейтата на Йън МакДоналд и силните лирики на Питър Синфийлд, изпяти от хипнотичния глас на Грег Лейк и обединени от композиторския гений на Фрип, цялото пространство около и в мен самия се превръща в тронната зала на личното ми доволоство, наметнато с пурпурен плащ и вперило взор в лудостта.On soft grey mornings widows cry,
The wise men share a joke.
I run to grasp divining signs
To satisfy the hoax.
The yellow jester does not play
But gently pulls the strings
And smiles as the puppets dance
In the court of the crimson king.
The wise men share a joke.
I run to grasp divining signs
To satisfy the hoax.
The yellow jester does not play
But gently pulls the strings
And smiles as the puppets dance
In the court of the crimson king.
Няма коментари:
Публикуване на коментар