Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? - Почти никога не го правя. Книгата ме грабва, потъвам и не се сещам за храна. Евентуално може да ожаднея докато чета, но най-много да си налея нещо, да пийна и да захапя обратно книгата. За разлика от филмите обаче.
Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш? - На това май отговорих по-горе.
Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? - Все си мисля да отбелязвам, когато нещо ме отвее (последно проторепортажите от "По пътя" и описанието на емоцията, която изпита... не помня имената, мамка му, а "Кафка на плажа" не ми е под ръка"... младият шофьор, докато слушаше класическа музика за пръв път в живота си), но адски рядко си го преписвам някъде. Не мога да драскам по книга. Все едно да се порежеш на лицето, за да отбележиш докъде си стигнал с бръсненето. Че и по-грозно ми е това. Не съм прегъвал страници. Имам отбелязка за книга, даже две. Едната ми е подарък от Дидката, една от първите й творби и стои на почетно място във "Властелина", с другата последно съм отбелязвал някъде и още е там, дори не знам къде, но я мярнах скоро. Папирус от Египет е, бивш шеф ми я донесе от там и си я пазя също. Сега отбелязвам с два билета от градски транспорт и един от метрото.
Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? - Предимно художествена. Но трябва да отбележа, че и от документални или учебни четива съм се зарибявал зверски много. А ако включим и всекидневното четене на факти за албуми, концерти, състави, музиканти, предимно в уикипедия... май излъгах с първото изречение, а?
Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? - Колко проблеми с недоспиване съм имал заради това. Че и на първата ми работа си "дочитах главата" преди да седна да свърша следващата задачка. А вечер в леглото или на пода главата става две, три, понякога и осъмване.
Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни? - Авторът? Не, по-скоро книгата. Все още харесвам много от книгите на Стивън Кинг, а той самият е наистина огромен талант. И все пак заебах "Куджо" в нищото. "Клетка" също.
Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението? - Това ми се е случвало, но само на английски език. На български съм сверявал имена, исторически личности, места, когато книгата ми е адски интересна и си допълвам. За последно - "Тайнственият пламък на кралица Лоана".
Q: Какво четеш в момента? - Три книги, ако не броим една-две, свързани с ученето и дипломната ми работа. "Атлас изправи рамене", първата част. Тук Алекс е виновна. Интерсна и лесна за четене. Но имах конфликт с Айн Ранд. Ще видим натам, но определено не мога да оставя книгата. "Pearl" - биографична книга за Дженис Джоплин. Защото трябва да се запозная из основи с историята и музиката на тази удивителна жена. Самата книга е слаба като литература, мацката, която я е писала е вкарала ударна доза феминизъм, който на моменти е темерутски наивен, няма нужда. Но пък има интересни факти. И "Бялата гвардия". Поради ред причини. Едната е, че почти не съм чел руска литература. Но основната е, че обожавам "Майстора и Маргарита", а и "Театрален роман" ме изпълни. Тази е по-ранна, разкъсана, в пълната си форма е събирана от части, публикувани в списания. А Булгаков е бил млад. И езикът е по-беден, стилът по-наивен. И все пак ударно четиво. Днес за последно четох от нея.
Q: Коя е последната книга, която си купи? - "Игра на стъклени перли", от кашон, на старо, за 10 кинта. Надявам се скоро да имам време и за нея.
Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж? - И на този въпрос отговорът е по-горе.
Q: Имаш ли си любимо място/време за четене? - Основно три. Леглото (най-любимото), кенефа (май второто по любимост) и автобус/влак (щото твърде често съм там).
Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? - Рядко съм попадал на поредица, която да ме задържи задълго ("Тъмната кула" е друга бира), най-често дори не посягам. Особено във фентъзито - стил, който обичах преди време много, въпреки че не съм чел кой знае колко много книги, дори там, когато видех "книга трета от сага n-та", ми става(ше) лошо и бягах надалеч. А, друга поредица, която ми хареса е "Железният светилник" и продълженията. Абе, има и такива. Но като цяло са ми скучни и в повечето случаи са доизстискани от пъпките на автора.
Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? - Има ли човек, който да чете книги и да не го прави? "Властелинът на пръстените" ми остава може би най-близката, уютна и важна книга и все пак не бих я препоръчал на всеки, не са толкова много хората, които едновременно пазят децата в себе си, държат на ценности като приятелството и живеят в сърцата си в хармония с природата и околния свят. Нали? Иначе "По пътя" и "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", може би и "Майстора и Маргарита" и "Степния вълк" бих ги вкарал в графа задължителни.
Тъй като май не се сещам за хора, които следят блога ми, тук удряме на задънена улица. А, Лили. Ти си? :)
п.п. Докато отговарях, осъзнах, че освен по време на четене, докато пиша също не пия. Уискито е едва наченато.
Снимката е от квартирата на "Петър Делян", в която живях през 2006, съквартирантът и мой прекрасен приятел Иван ме е хванал докато четях "По пътя". Това под мен е леглото, на което спях, в чашата има кафе (тогава още пиех), а косата беше дълга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар