Каруца

Запъва камъче колата... а каруцата не върви ли, не върви. Уморен съм от бутане и тикане. Уморен от товара, който ми е свиден. Да застрелям ли коня? Да разтоварям ли багажа? Или да хвана лопата и да копая под колелата? Въпроси, въпроси, въпроси. А отговор? И само един ли е? И кой е правилният? Или да намеря камък и да седна като мислителя, търсейки отговор някъде в мен? Не знам. Не знам. Наистина не знам. Принципно решенията винаги са трудна стъпка при мен. А сега е невъзможна. А някога, някак вярвах, че съм уцелил коловоза, че дори да има баири, всичко ще продължи напред цяло и силно. Днес не знам. И утре не знам. И нищо не знам. Не знам...