понеделник, 19 април 2010 г.

Крада си откъси живот

Рядко. Леко. Само с допир на ръцете, само с целувката на пясъка. С лек повей. С мелодия над брега. Събрано във върха на пръстите, липсващо в шепата на деня. Меко. Нежно. Няколко минути месечно. Но стигат, но стигат, но стигат, не стигат...

...и една ко(ш)марна песен

2 коментара:

cynik каза...

Кради. И пиши по-често. ;)

i kinda like you crazy каза...

Another lost song...
Иво. Ти.