Рядко. Леко. Само с допир на ръцете, само с целувката на пясъка. С лек повей. С мелодия над брега. Събрано във върха на пръстите, липсващо в шепата на деня. Меко. Нежно. Няколко минути месечно. Но стигат, но стигат, но стигат, не стигат...
...и една ко(ш)марна песен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Кради. И пиши по-често. ;)
Another lost song...
Иво. Ти.
Публикуване на коментар